Обществено обсъждане

Преди малко се върнах от общественото обсъждане на подробния устройствен план на район Студентски. Съвсем не ми е първото събитие от такъв ранг, на което присъствам. Нямаше и да отида, но колегите от Велоеволюция настояха, че е важно да се ходи на такива обсъждания.

Малко за предишния ми опит и очакванията ми: На такива обсъждания идват два вида хора. Едните са собственици на земи, на парцели, на имоти - не ги разбирам тези неща, но като цяло са собственици, на които не им дават да се разпореждат със земята си. Другите са защитници на обществения интерес, разни хора с каузи - едни за градинки и зелени площи, други за образованието и творческата среда, трети за велосипедите... Едните искат точно техния си парцел да бъде със запазени граници, благоустроен, с безкрайно голяма възможност за строителство, с най-добрата транспортна обезпеченост, с осигурени всички комуникации.. останалите - кучета ги яли. Другите искат съвършен свят - птичките пеят, тревичките се поклащат, няма презастрояване, няма задръстване, образованието, здравеопазването, спортът са осигурени за всички на удобно място, пък било то и върху частния парцел на някой си - какво е един човек пред благото на цялото общество!
Има и едни трети хора - онези, които трябва да начертаят самия план и да го предложат на обществеността за обсъждане. На тях се пада да балансират между интереса на обществото като цяло и интереса на отделната личност. Предполагам, че и двата интереса са безпрекословно защитени от конституцията.. за съжаление, не съм американец и не си я знам наизуст.
На всяко обсъждане едните дърпат насам, другите натам, а третите отговарят "Ще разгледаме вашата жалба, ако сте я подал писмено и ще спазим буквата на закона". Хората отначало се изслушват, но като видят че никой не пита за тяхната градинка, за тяхното пикселче от картата, започват да се изнервят, а още повече се изнервят онези, които са получили протоколния отговор "Ще разгледаме, ще направим всичко възможно". Накрая всички викат, половината разярени напускат залата, а останалите викат още малко и водещият закрива обсъждането.

Сега, какво стана днес: Всичко започна както обикновено и си вървеше по обичайния сценарий - пак имаше баби и дядовци, пак имаше дебеловрати чичковци или пък чичковци с папки, пак имаше студенти, пак имаше начетени лелки.. Пак всяко изказване над минута започваше да повдига градуса на напрежението, а след като един студент застана на микрофона и обяви, че ще изложи в ПЕТ минути своето мнение, хората наскачаха от банките и добре че седалките бяха здраво закрепени, че щеше да изяде някое дърво.
Ето тук настъпи и различното в днешното обсъждане, поне за мен беше различно. Хората изместиха темата и започнаха да говорят за ценностите, за правата и задълженията на гражданите, прокрадна се еретичната мисъл, че може би и собствениците на земя и студентите-идеалисти са всъщност от едната страна на барикадата и не са противници а се борят за едно и също - за правата си. Всъщност, лошия го нямаше в залата а ние напразно хабяхме енергията си в спорове помежду си за неща, които не се решават по време на обществено обсъждане.
Днес за пръв път осъзнах, че хората, които си искат парцелите, всъщност са много по-онеправдани от нас, които искаме да се добави 50 метра участък от велоалея, за да имаме с две минути по-кратък път към центъра. Тези хора са наследили земята от родителите си и с години се борят чрез безкрайни дела, безкрайно обикаляне по институции, безкрайна поредица входящи номера, борят се срещу безкрайната поредица от актове на държавата, която закон след закон, разпоредба след разпоредба, член след член се опитва от тук да съкрати някой процент от имота им, от там да съкрати някой процент и в крайна сметка да отнеме земята на хората без те по никакъв начин да бъдат обезщетени. Да, строи се върху върнатите парцели, но според мен се строи, защото хората след години на безрезултатно гребане срещу течението с радост си продават собствеността на някой инвеститор, който знае къде да почука, за да получи необходимите разрешения.

Обичайните негативни неща ми направиха впечатление - че не се изслушваме, че като стане да говори някой от "зелена" организация или пък някой за велоалеи всички го гледат с насмешка, че като се предложи нещо положително и цивилизовано се отвръща с "Тук е България, това никога няма да стане!". Този път, обаче, имаше и положителни изказвания на хора, които наистина искаха да балансират между интересите на всички или поне искаха да ги разберат и след тези изказвания обикновено цялата зала ръкопляскаше.

Не знам колко хора освен мен са стигнали до прозрението, че "врагът" беше извън залата. Сигурно са били много. Не знам колко от тях са забравили това си прозрени с излизането от залата. Сигурно са почти толкова много. Все пак, от днес ми остана една надежда, че все повече хора ще спрат да гледат само своята градинка, ще се огледат и ще се пробват да решат по-генерално проблема си, заедно със съседи те си, а не за сметка на тях.

Завършвам с един поздрав :)
http://www.youtube.com/watch?v=4QQbLayMjw8